През 1940 година, авторът Джон Стейнбек и морският биолог Ед Рикетс наемат риболовен кораб, наречен "Уестърн Флайър", с цел да изследват залива на Калифорния, известен още като Морето на Кортес. Книгата, която те съавторстват, "Морето на Кортес: Лек журнал за пътуване и изследвания" (1941), включва каталог на над 550 вида, открити в района. Тази работа остава важна и след десетилетия.

През 1940 година, авторът Джон Стейнбек и морският биолог Ед Рикетс наемат риболовен кораб, наречен "Уестърн Флайър", с цел да изследват залива на Калифорния, известен още като Морето на Кортес. Книгата, която те съавторстват, "Морето на Кортес: Лек журнал за пътуване и изследвания" (1941), включва каталог на над 550 вида, открити в района. Тази работа остава важна и след десетилетия.

През 2004 година, след повече от шест десетилетия, "Морето на Кортес" е използвано като "нетрадиционен набор от данни" от Рафал Д. Сагарин, Уилям Ф. Гили, Чарлс Х. Бакстър, Нанси Бърнет и Джон Кристенсен в рамките на проекта "Експедиция и образователен проект в Морето на Кортес" (SOCEEP). Целта на експедицията е да документира съвременните условия в района. Според Сагарин и колегите му, отчетът на Стейнбек и Рикетс е помогнал да се разберат екологичните нарушения, които вече са засегнали залива през 1940 година и е установил основа за разбирането на ускорените човешки влияния, настъпили след тяхното пътуване.

По време на експедицията SOCEEP членовете проследяват маршрута на "Уестърн Флайър" през същия период от годината и искат да видят какво се е променило в приливните и пелагонични места, които са били посетени преди повече от шест десетилетия. Сагарин и колегите им отбелязват, че изследването на този исторически базис показва значителни екологични промени в Морето на Кортес. Те описват промените като "драматични", като подчертават, че разнообразието и изобилието на големи коремоноги охлюви и Бодлокожи са намалели на много интертидални места, а големите пелагонични видове риба тон, акули, риба меч и костенурки също изглеждат значително по-малко.

Кабо Сан Лукас, разположен в южната част на полуострова Baja California, е добър пример за драматичните промени на приливните места в залива. Когато Стейнбек, Рикетс и екипажът на "Уестърн Флайър" са посетили района, те не са виждали светлина от града през нощта. Днес обаче, Кабо Сан Лукас е основен курорт, осветен почти през цялата нощ. Локалните приливни басейни, описани като "свирепи с живот" в "Морето на Кортес", сега са далеч от това състояние - дори обичайните и забележими видове, които те забелязали, отсъстват.

По-нататък на север, Пуерто Ескондидо, който Стейнбек и Рикетс описват като "учебник за екологичните изследвания", сега е пренаселено акостище. Строителството на марина и брегови стени, увеличаването на замърсителите и значително по-голямото използване на ресурсите - всички тези фактори, свързани с увеличаването на населението и развитието, са довели до намаляване на разнообразието и изобилието.

На положителната страна, най-отдалечените места, изследвани от Стейнбек и Рикетс, все още изглеждат да запазват сравнително високо разнообразие от видове. Сагарин и колегите му заключават, че дори онези, които документират намаленията в популациите в Морето на Кортес, признават, че то остава екологично забележително място, където морските мегаподобия все още се събират, плътността на населението остава относително ниска и морското разнообразие е високо.

След смъртта на Ед Рикетс през 1948 година, Стейнбек превръща своята признателност към него като приятел и вдъхновение за персонажа "Док" в романа "Канери Роу" (1945) в предговор към ново издание на наративната част от оригиналната книга. "Дневникът от Морето на Кортес", публикуван под самостоятелното авторство на Стейнбек през 1951 година, е версията на книгата, която най-вероятно се среща днес. Популярността и известността на Стейнбек, както и получаването на Нобелова награда за литература през 1962 година, я поддържат в печат.

Читателите на "Дневника" може да се заинтересуват от доклада на изследователя Стейнбек Грегъри Макадоналд за спомените на двама други членове от експедицията през 1940 година - членът на екипажа Спарки Енеа и капитан Тони Бери. Това е интересно сравнение и контрастиране на събитията и напомняне за това как дори авторите на нехудожествени произведения оформят своите истории по специфични начини. Най-забележително е как Макадоналд описва как разказът едва споменава и никога не назовава седмия член от екипажа, който иначе е описан колоритно от майсторския писател - това е първата съпруга на Джон Стейнбек, Карол. Двойката имала проблеми преди експедицията и формално се развела след нея през 1943 година. Както всички останали на кораба, Карол Стейнбек помагала със събирането на образците, които служат като научна основа за измерване на екологичните промени.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.